Радвай се, невесто Христова. Великомъченица Варвара

Великомъченица Варвара

На 4 декември Православната църква извършва възпоменание на светата великомъченица Варвара.

Хората наричат ​​светата великомъченица Варвара „невестата на Христос“, защото тя не се отклонява от християнската вяра и през целия си жизнен път остава непорочна като дете.

Варвара се ражда в знатно езическо семейство в град Илиополис (дн. Сирия) в началото на 4 век. Загубвайки майка си рано, Варвара се превръща в единствената радост за баща си, Диоскор.

Бащата се опитва да предпази дъщеря си от любопитни погледи, като построява специален замък за нея, който тя напуска само с негово разрешение. Варвара може да наблюдава красотата на света само от височината на кулата. Младото момиче се интересува кой е създателят на света и природата, какво има около нея. Бавачките, посещаващи Варвара, твърдят, че светът е създаден от боговете, които баща й почита, но любознателният ум на младата девойка, задава въпроси: „Може ли боговете, на които баща й се покланя, да създадат такава красота на земята? В крайна сметка самите богове са създадени от хората“. Варвара запълва времето си в самота в търсене на смисъла на битието.

Диоскор мечтае да се ожени за любимата си дъщеря, но тя не иска и да чуе за брак. Тогава той осъзнава грешката си и позволява на Варвара да напусне кулата, за да може да общува с връстниците си. Бащата се надява, че такава комуникация ще бъде само от полза и момичето и че то с радост ще се съгласи да слезе по пътеката.

Но вместо празни разговори с приятелки, Варвара избира да поеме по пътя на християнството. Местните християни й разказват за Бог, за Исус Христос и Рождество Христово, за страдание и Възнесение. Сърцето на момичето се изпълва с любов към Бога и тя се доближава до тайнството на Светото Кръщение. Къщата, която Диоскор строи в традициите на своята религия, Варвара моли строителите да преработят в образа на Троичната светлина. Тази постъпка ядосва бащата и той поисква отговор. „Три е по-добре от две“, каза Варвара, „тъй като непревземаемата, неизразима Светлина, Троицата, има Три прозореца (ипостаси или лица)“.

Тези думи вбесяват Диоскор. Той води Барбара при градския владетел и казва: „Отричам се от нея, защото тя отхвърля моите богове и ако не се обърне отново към тях, няма да ми бъде дъщеря“. Дълго време кметът се опитва да убеди Варвара да не се отклонява от древните бащини закони и да не се противопоставя на волята на баща си. Варвара е категорична и осъжда грешките на идолопоклонниците, изповядвайки Исус Христос като Бог.

Те дълго време се опитват да убедят Варвара, използвайки както убеждаване, така и наказание. До вечерта нещастното момиче е изпратено в затвора. Нощем, по време на молитва, Господ й се явява и каза: „Дръзни, невесто моя, и не се страхувай, защото аз съм с теб. Гледам твоя подвиг и облекчавам болестите ти. Ти ще издържиш докрай и скоро ще се наслаждаваш на вечната благословия в Моето царство. “

На следващия ден събралите се хора се изненадват, че по тялото на мъченицата няма и  следа от мъчения. Виждайки това чудо, християнката на име Джулиана, която открито изповяда вярата си обявява, че иска да сподели съдбата на Варвара – да страда за Христос. След продължително малтретиране мъчениците биват обезглавени. Самият Диоскор обезглавява дъщеря си, за което впоследствие получава наказание.

Източник: https://ikonopis.bg/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>