Обичам кучето си, колкото собствения си син

1201

1201Не. Това заглавие, не звучи така. То е още по-изумително: ‘Обичам кучето си, повече от собствения си син’. Така е озаглавена статия в английският Дейли Мейл, която разказва за признанието на Кели Роуз Брадфорд, относно чувствата и към нейната малка Матилда в сравнение с тези към сина и Уилям.

‘Признанието’ дошло като писмо в редакцията на вестника, а журналистката, която се заела с историята, в първия момент изпаднала в потрес и си казала: ‘Горкото дете, какво ли му е да живее в такава атмосфера.’ Но когато навлязла по-навътре в историята разбрала, какви са мотивите на майката и как тя изразява това, без изобщо да засяга чувствата към сина си.

Домашните животни днес, особено кучетата са смятани като част от семейството в много страни по света. Виждането за тях обаче е различно. Ако за дядовците ни те са само пазачи на домашното пространство, за бащите ни пазачи и приятели в разходките, то има хора, които приемат животните много по-лично. Ако погледнем нещата, така че ние понякога предпочитаме компанията на нашето куче, пред тази на колеги, или близки, с които сме се скарали или не се разбираме; то можем да разберем и причините зад признанието на тази жена.

Тя разказва, че постоянната нужда от внимание, което кучето изисквало, задоволява по-специфичен начин майчиния инстинкт в нея. Така се стигнало до там, че всеки път като играе с кучето си, сърцето й се изпълва с неизмеримо чувство на любов и привързаност. Докато синът й расте, и започва да става все по независим, то Матилда винаги е до нея, иска да играят, да общуват. Тя обяснява, че кучето е пораснало с нея и животът му, ще свърши с нея, докато момчето й показва все по-ясно, че вече става все по-независимо и все по-малко има нужда от нейната грижа. Ако например Матилда остане сама повече време, тя започва да се изнервя, да се кара, да ревнува, сякаш стопанката е отсъствала с месеци.

За обикновения човек, този, който нямат опит с животни вкъщи, тази история би му се сторила абсурдна; но за хора, които имат любвеобилно домашно животно – не толкова. Остава чисто психологическите въпроси: Абсурдно или нормално е да обичаме толкова нашите кучета? Това автентични чувства ли са или по-скоро реакция към бездната, която се отваря от страха и несигурността в живота ни?

Източник: http://dogsupplement.bg/shop/

 

https://www.facebook.com/DTN-%D0%A5%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%BA%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D1%87%D0%B5%D1%82%D0%B0-728410303925356/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <s> <strike> <strong>